Александър Сергеевич Пушкин е роден на 6 юни (по стар

 Александър Сергеевич Пушкин е роден на 6 юни (по остарял жанр 26 май) 1799 година в Москва, в нормално дворянско семейство, което обаче проследявало своето родословие надали не до Александър Невски и „ царския арап ” Абрам Петрович Ханибал. В детските години върху великия стихотворец мощно въздействие оказва неговият дядо Василий Лвович Пушкин, който владее няколко езика, познава доста поети и самичък се увлича по основаването на литературни произведения.

 Малкият Александър е визпитаван от гуверньор франзуцин, научава се да чете от дребен и още като дете написа пътрвите си стихове - освен това на френски език, а летата си прекарва у своята баба в Подмосковието. На 19 октомври 1811 година е открит Царскоселският колеж и Александър Пушкин става един от първите му ученици. Шестте години в лицея оказват голямо въздействие на младия Пушкин: там той се оформя като стихотворец, за което свидетелстват присъединяване му в литературния кръг „ Арзамас ” и високата оценка за пушконовото стихотворение „ Спомени в Царско цело ”, дадена от Гавриил Державин (виден съветски общественик и бележит стихотворец от разцвета на съветския класицизъм). А атмосферата на свободомислие и революционни хрумвания в огромна степен дефинират гражданската позиции на доста лицеисти, включително и на самия Пушкин.

 Съвременниците на Пушкин свидетелстват, че той не бил нито хубав, нито висок. Въпреки това дамите го харесвали, а и самият той имал подчертана уязвимост към нежния пол. Влюбил се за пръв път на шестнадесет години, а по-късно през целия си живот носил в себе си пристрастеността си към дамите, без да се тормози да редува мощните си усеща към съответна дама с визити при дами с леко държание. За неговите завършения на любовния фронт красноречиво приказва заглавието на книгата на Николай Сушков: „ 113 красaвици на Пушкин ”.

 След завършването на образованието в лицея през 1917 година Александър Сергеевич Пушкин получава предопределение в Колегията по въшните каузи. Впрочем чиновническата работа едва привличала поета и той се впуска в бурния столичен живот на Санкт Петербург, става член на литературно-театралното общество „ Зелена лампа ”, съчинява безпощадни епиграми и стихове, проникнати от идеалите на свободата. Най-голямото поетично произведение на Пушкин става поемата „ Руслан и Людмила ”, която е оповестена през 1820 година и провокира гневни разногласия. Нападките срещу поддръжниците на властта не остават незабелязани и през май 1820 година, под претекст за служебно пренасяне, поетът в действителност бива отхвърлен от столицата. Пушкин е изпратен в Кавказ, по-късно в Крим, живее също в Кишинев и в Одеса, намира се с бъдещи декабристи. В „ южния ” креативен интервал разцъфтява романтизмът на Пушкин. Произведенията от тези години затвърждават славата на Пушкин на първия съветски стихотворец, освен с помощта на ненадминатото му майсторство и на ярките характери на героите в неговите произведение, само че и на съзвучието на неговото творчество с вижданията на прогресивните публични кръгове от това време.

 Градската легенда споделя, че когато почнало построяването на монумент на великия стихотворец в Одеса, събраните от жителите пари не достигнали. Необходимата спомагателна сума била дадена от одеските масони. Твърди се, че Александър Пушкин е бил масон, само че в същото време се отнасял с пренебрежение и се присмивал на масоните. Върху паметника на поета единственият пъстър детайл е алената петолъчна звезда – един от масонските знаци. И с цел да показват на собствен ред отношението си към Пушкин, масоните слагат масонската звезда с отрязани лъчи. Действително – в един град като Одеса, пъстър с толкоз масонски истории и знаци, човек даже неумишлено стартира да има вяра на градските митове.

 Написани са „ Кинжал ”, „ Кавказкия заложник ”, „ Демон ”, Гаврилиада ”, Цигани ”, стартират е „ Евгени Онегин ”. Но в творчеството на поета назрява рецесия, обвързвана с разочарованието му от просветителската концепция за празненство на разсъдъка и полемиките за трагичното проваляне на революционните придвижвания в Европа.

Транссибирската железница - гръбнакът на Русия

 През юли 1824 година поетът бива счетен за обезсърчителен в резултат на конфликта му с началството и съответно с граф. М. С. Воронцовски, чиято жена Пушкин ухажва. Той е изпратен в псковското имение Михайловское под надзора на своите родители. И тук се раждат редица шедьоври като „ Подражание на Корана ”, „ Аз помня чудноват момент ”, „ Пророк ”, нещастието „ Борис Годунов ”. След разгрома на въстанието на декабристите през септември 1826 година, Пушкин е извикан в Москва, където се организира сказка сред него и новия цар Николай I. Макар поетът да не скрива, че в случай че през декември е бил в Петербург, също би излязъл на ул. „ Сенатская ”, царят афишира, че Пушкин е под негово застъпничество и го освобождава от елементарната цензура. Николай I загатва за вероятност на демократичните промени и допустимо опрощение на наказаните, убеждавайки ги да сътрудничат с властта в името на напредъка. Пушкин взема решение да потърси съгласие с царя, предполагайки, че това е стъпка към споразумение сред равни... В тези години в творчеството на Пушкин се пробужда ползата му към съветската история, към личността на царя-реформатор Петър I, чийто образец приканва да бъде следван от настоящия монарх. Той написа „ Станси ”, „ Полтава ”, стартира „ Арапът на Петър Велики ”.

 През 1830 година Пушкин още веднъж се сгодява за Наталия Николаевна Гончарова и получава единодушие за брак, а през есента на същата години отпътува в Болдино да урежда имуществени каузи, където поради холерната карантина остава три месеца. Тази първа „ болдинска есен ” става най-високият връх на пушкиновото творчество: задоволително е да се упоменат единствено няколко от творбите, излезли отдолу под перото на великия публицист – „ Повест на Белкин ”, „ Малки нещастия ”, „ Приказка за попа и неговия прислужник Глупан ”, „ Бесове ”, Елегия ”, „ Раздяла ”... и втората „ болдинска есен ” през 1833 година, когато на връщане от Волга и Урал Пушкин още веднъж отива в имението, не отстъпва по значение на първата: „ Историята на Пугачов ”, „ Приказка за рибаря и златната рибка ”, „ Осен ”. Започната в Болдино повест „ Дама пика ” е дописана незабавно и е отпечатана в списанието „ Библиотека за четене ”, което заплаща за нея по най-високите цени. Но все пак Пушкин по този начин или другояче изпитва мощни финансови усложнения: светските отговорности и раждането на децата изискват значително разноски, а последните му книги не носят високи приходи. А след гибелта на поета неговите отговорностите ще бъдат поети от държавната хазна... Още повече, че през 1936 година (въпреки нападките на реакционната преса и рецензията, заявяваща края на епохата на Пушкин) той стартира да издава списанието „ Съвременник ”, само че то също не усъвършенства финансовите му каузи.

 В края на 1836 година незабележимо назряващият спор сред „ волнодумеца и прислужващия юнкер Пушкин ” и враждебните към него висша класа и бюрократична аристокрация се разгаря намерено - посредством анонимни писма, оскърбителни за достойнството на брачната половинка на поета и за самия него. В резултат на това се стига до открит конфликт сред Пушкин и поклонника на жена му – френския бежанец Дантес. В утрото на 27 януари (8 февруари по остарял стил) в предградие на Петербург, край Черната река, двамата организират двубой. Пушкин е ранен в корема и след два часа умира.

 Пушкин бил отличен стрелец и от 20 крачки можел да улучи дупка от патрон. Но при дуелите той в никакъв случай не стрелял първи. Пушкин е обявявал петнадесет дуела, а самият той е бил предизвикван на шест. Но до пукотевица се е стигало единствено четири пъти. Всички останали дуели не са се провели, тъй като преди този момент страните са били помирявани, основно с помощта на приятелите на Пушкин.

 Смъртта на поета се трансформира в национална покруса: „ Слънцето на съветската Поезия залезе ”, написа в некролога В. Ф. Одоевски. Но приносът на гения на съветската лирика е фактически скъп, а креативното наследство на великия стихотворец остава в неговото стихотворение „ Въздигнах си аз монумент неръкотворен, той в никакъв случай не ще обрасте с трева... ” Именно тези думи са издълбани на пиедестала на един от паметниците му в Санкт Петербург.

Превод от съветски език за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев